ДОМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЍТАМ¹, ‑аш, несв.; домета̀, ‑еш, мин. св. домѐтох, св., прех. Измитам и това, което е останало да се измете, измитам докрай. Мама вече домете брашнарника и едвам измеси една пита. Малка беше, бързо се свърши. Г. Белев, ПЕМ, 132. Откърши метла градинска — / равно си дворе замела, / замела и ги домела. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 45. домитам се, домета се страд.

ДОМЍТАМ², ‑аш, несв.; домета̀, ‑ѐш, мин. св. домѐтох, св., прех. Разг. Неодобр. Довличам, домъквам (във 2 и 3 знач.). Ти ли домете тук тия книги отнякъде? △ Откъде се появи пък ти? Кой те дявол домете тука? домитам се, домета се страд.

ДОМЍТАМ СЕ несв.; домета̀ се, св., непрех. Довличам се, домъквам се (във 2 знач.). Мама грабваше ръжена от огнището и ни погваше: — Чакайте вие, поразеници недни! Да видим с кого ще се... Като сте се сетили за него [дядо Въло], сигур пак ще се домете! Ил. Волен, МДС, 106. "Дано те се домете [Манол] тази нощ" — помисли си тя [Гроздана], като се ослуша навън. На двора беше тихо, цялото село спеше. К. Калчев, ЖП, 154. Аз и моят колега Петров се сбихме .. В този момент отде се домете чистачката. Ем. Робов, Ст, 1966, бр. 1039, 1. — Разбра ли за какво е дошъл? — запита той [Герган] Илка. — Не съм още — отговори тя, като сви рамене, — кой го знае за какво се е домел... Не ще да е за хубаво. К. Калчев, ЖП, 42.