ДОМОВЍ

ДОМОВЍ, ‑а̀, ‑о̀, мн. ‑ѝ, прил. Остар. Който се отнася до обитателите на една сграда и до техния живот. За някои сгради бяха определени и домови отговорници. ВН, 1959, бр. 2568, 2. В антрето се намира домовият стенвестник. ВН, 1961, бр. 3122, 4. Сега в нашата кооперация не си говорим и не се поздравяваме. Това не ни пречи все пак да сме образцови. Кофите ни за смет да са боядисани като бомбониери, да имаме саксии през едно стъпало и домови стенвестник. ВН, 1961, бр. 3122, 4.

Домова книга. Остар. Книга за регистриране на постоянните (или за по продължително време) обитатели в една жилищна сграда.

— От рус. домо̀вый.

Списък на думите по буква