ДОМОВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМО̀ВИНА¹ ж. Индив. Покъщина, домакинство. Така според състояние си, ка‑

то им назначат разни вещи за домовина, постилат ново платно от процепа коля до оная стая, коя е приготвена да ги [младоженците] дочакат. Г. С. Раковски, П I, 121.

ДОМО̀ВИНА² ж. Остар. Отечество, родина. От 1787 год. насам, във всяка руско-турска война, българите са оставяли клетата си домовина. Ч, 1871, бр. 21, 659. Така исто гърци разлюлени / тичат скупно към чернана флота. / Мъгла прашна като сивий облак, / възклицание и вик преужасен: / "Домовина мила домовина", / възвишават до синьоно небо. Ч, 1871, бр. 16, 488.