ДОМОВЍТ

ДОМОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който има богат и добре уреден дом; заможен, имотен. А той им пак рече: — За това всякой книжник, който ся е вече учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто. КТЕМ, 270. Народът казва гласовит на тогози, който има глас, .., домовит, който има дом. Ч, 1875, бр. 9, 415.

2. Който се грижи добре за дома, за семейството си; къщовен. — Много е домовита — похвали я брат ѝ. — Откак е при мене, да ти кажа правичката, като че се родих. Не се грижа ни за ядене, ни за пиене, прането ми пране, редът ми ред, всичко ми оправено и натъкмено. Г. Караславов, Избр. съч. II, 86. И дъщерята беше се метнала на нея. И тя беше домовита и спретната като пеперудка. И. Петров, НЛ, 73. — А че е хубава [Милкана], домовита и кротка, в един глас всички я хвалеха. Р. Стоянов, М, 34. "Тебе, синко, е прилика, / чуй, съседкина Велика. / Хем да видиш! Домовита. / Знаят всички, даровита". П. К. Яворов, Съч. I, 36.

Списък на думите по буква