ДОМОВЛАДИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМОВЛАДЍКА, мн. ‑ци, м. Остар. Стопанин на дом и глава на семейство. Тогава всички насядаха край дългата софра в предната одая. В единия край седеше стрина Злата, а в другия Цене, като най-стар син и заместник на домовладиката. А. Христофоров, А, 241. Те [славяните] били много гостоприемни. Гостенина завеждали от място на място и ако с чужденеца нещо се случвало поради нехайство на домовладиката, най-близкият съсед трябвало да отмъсти за него. Ив. Хаджийски, БДНН I, 12. След като са разпусне черква, секи селенин си прибира гостето и ги завожда у дома си; тук в чисто измазана къща, .. , сяда старият домовладика, около него са нареждат старите приятели и, .. , захващат да пият за здравието на сичките домашни. Ил. Блъсков, ЗК, 171. И като мръкна, стигнаха на едно село и влязоха в една къща. Домовладиката .. беше добър человек и ги возприе с радост, та ги нагости колкото добре можаше. П. Берон, БРП, 88.