ДОМОНАЧАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМОНАЧА̀ЛНИК, мн. ‑ци м. Домоуправител (в 1 знач.). — Слушай, или ще се предадеш, или ще минеш в друга кооперация. Аз съм домоначалник и не ще допусна друг да изгори зарад тебе. В. Андреев, ПР, 25. На органите на Народната милиция и на контрольорите по чистотата са дадени указания да глобяват онези домоначалници и отговорници на заведения, които не почистват тротоарите пред сградите. ВН, 1961, бр. 2943, 1.