ДОМОРО̀ДЕН

ДОМОРО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Остар. Книж. 1. Който е роден, създаден на дадено място; местен, тукашен (Ст. Младенов, БТР).

2. Семеен, домашен. Таз книга [Коранът] съдържа всички отношения на политическия, гражданския и вероизповедния живот, узаконяюще от правителството на народите дору до домородния живот. С. Бобчев, СОИ (превод), 5. Като ся ласкаят с доброто си домородно произхождение, още и с богатството си .., те мислят, че имат право и без да ся напрягат да живеят блажен и сполучлив живот. А. Цанов, Н, 1875, кн. 4, 15.

Списък на думите по буква