ДОМОСЕД —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОМОСЀД м. Разг. Мъж, който обича да си седи в къщи; домашар1, домошар. Всички познаваха сина му като разтурен момък, .., не се залавяше за никаква работа и не обещаваше да бъде добър домакин и домосед. Д. Спространов, ОП, 65. Сетне си примирен, по-нататък си домосед и накрая — стар. Ж. Шемтов, ФП, 38. — Върви, Момчиле, върви, не ща аз да те спра — рече тя бавно — юнак и воин съм взела, не страхливец-домосед. Ст. Загорчинов, ДП, 474.