ДОМОУПРА̀ВИТЕЛКА

ДОМОУПРА̀ВИТЕЛКА ж. Жена домоуправител. Нейната [на Живка] майка беше домоуправителка и сега Живка я заместваше. Хората, които се случваше да я търсят, се учудваха на живите и умни отговори на момиченцето. П. Вежинов, СО, 111. "Глухотата и мнителността му го праве‑

ха неприятен господар и затова старата му домоуправителка се отнасяше с него и го обслужваше много зле." В. Йонова и др., Б (превод), 85-86.

Списък на думите по буква