ДОМОФОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМОФО̀Н м. Вид телефон, който свързва общия вход на жилищна сграда с отделните апартаменти. Привечер тя пристигна. Позвъни ми от улицата по домофона. Когато слязох долу, видях я с един пакет под мишницата. Ем. Манов, МПЛ, 114. — И още нещо — подхвана боязливо Бенко, — дали не бих могъл да говоря с мистър де ла Падуа? — Ще го попитам, ей сега... — отвърна любезният портиер и вдигна слушалката на домофона. Ал. Бабек, МЕ, 155.

— От гр. δόμος 'дом' + φωνή 'глас'.