ДОМОЧАДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМОЧА̀ДЕЦ, мн. ‑дци, м. Остар. 1. Член на семейство, на домочадие. Се едно нека да бъде жената оженена или не, тя винаги остава повикана хранителница на домочадците си и на сички ония грижи, които са свързани с къщата. Лет., 1871, 188. Тя [жената] тряба да надзира поведението, нравите и трудовете на домочадците, да ся грижи за домоводството, за разходите и др. т. Лет., 1871, 190.

2. Стесн. Глава на семейство, на домочадие (във 2 знач.). Когато после сватбата се изминат трите медени и маслени месеци, то богатата и безобразна гъркиня захваща да плаче в кьошето, .. и да му заповяда да играе по нейната свирня. Най-напред Михалчо се противи, но твърде скоро се покорява на своята съдба и става достоен за уважение домочадец. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 108.

3. Само мн. Съпружеска двойка; съпрузи. — Знаете ли, хаджи, и ти, хаджийко, защо съм дошел? — попитал той. — За каквото си дошел, ти щеш да ни кажеш; а ние ще да послушаме, рекле щастливите домочадци с един глас. Л. Каравелов, Съч. II, 88.