ДОМЪ̀КВАМ

ДОМЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; домъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. домъ̀кнат, св., прех. 1. С мъкнене, влачене или с труд, с усилия придвижвам нещо до мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори; довличам. Хвърлеков домъкна с разтреперани ръце и с отмалели крака двата камъка, покачи се и надникна предпазливо. Г. Караславов, ОХ II, 585-586. Вчера, в тъмни зори, не беше още отплувал назъбеният сърп на луната и двама непознати младежи домъкнаха на раменете си цяла — представете си, — цяла циклостилна машина. П. Михайлов, МП, 7. — Какви гиздила ми донесе на мен лани Кадир! Не съм ги още слагала — казва Фатина и домъква от сандъка оттатък бяла бохча. Л. Александрова, ИЕЩ, 196. Дорде челядта му спеше, той домъкваше от някъде нарамък дърва, насичаше ги на късове и ги внасяше в собата. Кр. Григоров, Н, 118. Окачи поводите, .., дигна вратника, а уморените животни сами тръгнаха, домъкнаха каруцата сред двора и спряха. К. Петканов, ЗлЗ, 94. А други завчас събрал сухи дърва, домъкнал дебели клонища и цък, цък, с голямото си огнило свекне, та запали прахан и видиш светнал, заплющял, затрещял буен огън. Ил. Блъсков, ПБ II, 29.

2. Довеждам някого насила, против волята му. Баща му го [Захар] домъкваше в къщи и го затваряше в одаята, докато намери някоя дебела сопа. М. Кремен, СС, 117. Когато вратата се отвори и две яки заптиета въведоха или по-скоро домъкнаха призования подсъдим, всички неволно извърнаха погледи, за да скрият смущението си. Г. Дръндаров, ВЗ, 64. — Къде отидоха? — обърна се към кмета с разтреперан глас околийският. — Нямото знае, но то няма да каже. — Ще каже, ще го накараме да проговори! — изръмжа околийският. — Веднага ми го доведете! По̀лякът домъкна изплашеното момче, блъсна го пред стражарите и със знаци му обясни какво искат от него. А. Каралийчев, СР, 31. Мама трепереше, дърпаше се, сочейки с ръка водата. Може би искаше и тя да се хвърли в стихията и да свърши своя труден живот. Аз се досещах и я домъкнах чак до шосето. Кр. Григоров, Н, 189.

3. Разг. Неодобр. Донасям или докарвам, обикн. нещо, което не е желано. — Цървулките ли, Гунке? Помня, как да ги не помня! .. — Изгори ги една лоша госпожа .. "Ако ги хвърля в сметта, може пак да ми ги домъкнеш!" — бъбреше тя. Г. Райчев, ЗК, 149. Стрина Пенка се върна след половин час. — Главорези! — завика тя от вратата и захвърли чергицата на одъра.. — Взеха само яденето. Постилка ѝ [на учителката] не трябвало. Оня думбазин вика: и дъските ѝ са, кай, много меко. Що, кай, не ѝ домъкнеш и дюшек! Ем. Коралов, ДП, 160. — Шт! Ст!

Защо сте домъкнали тая каруца? Хр. Смирненски, Съч. III, 208.

4. Разг. Неодобр. Довеждам някого някъде, където не му е приятно или не е желан, приятен. — Защо ме домъкна тука, защо не ми каза веднага? Ставай да вървим, искам сам да го чуя. Д. Ангелов, ЖС, 85. — Затова го домъкна в къщата ми, да си имам шпионин. Каквото стане, всичко да знае. Д. Кисьов, Щ, 295. Дали след половин час нямаше да домъкне със себе си цял камион полицаи? П. Вежинов, ДБ, 241. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Чудомир, Избр. пр, 40. За да упражнят правото си, тези пет хиляди избиратели трябваше да минат през труповете на окръжния управител, окол. началник .. А какво щеше да излезе от това? ..; щяха на другата неделя да домъкнат една рота войска и пак щяха да "изберат" угодните тям лица. Ал. Константинов, Съч. I, 4. домъквам се, домъкна се страд.

ДОМЪ̀КВАМ СЕ несв.; домъ̀кна се св., непрех. 1. С труд, с усилия или с мъкнене, влачене достигам до някъде; довличам се. Баба Джуровица полека-лека, с тояжка в ръка, се домъкна до дядови Славчови и от вратника още извика. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 127. Не помнеше и как се е домъкнала чак на четвъртия километър, у Христина. В. Андреев, ПР, 44. Нямаше съмнение — бурята е пробила парахода .. Не усетих как се домъкнах на задната палуба. Г. Белев, КВА, 333-334. Теньо, .., щом видя ротния, изправи се и тръгна напред. Сърбите го забелязаха и откриха огън по него. Той се обърка, .., залюля се и падна по очите си. Домъкнах се по корем до него, обърнах го на гръб. К. Петканов, МЗК, 51-52.

2. Разг. Неодобр. Идвам, пристигам някъде, обикн. като неканен, нежелан гост; довличам се. — Кажете, господин Иванов, за какъв дявол сте се домъкнали в дома ми? Х. Русев, ПЗ, 236. По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва ѝ. Чудомир, Избр. пр, 204. Сега в къщи оставаха само двете. Никой няма да вди и да чуе. Само дано не се домъкне някоя гостенка. Старата настръхна, като си помисли, че някоя бъбрива съседка може да се дотътри за нещо тъкмо в това време. Г. Караславов, Тат., 251-252. — Не, братлета, помнете ми думата, някой ще си изпати. Не току така се е домъкнал той [инспекторът] чак от София... П. Незнакомов, БЧ, 117.

Списък на думите по буква