ДОМЪЧНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЪЧНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; домъчнѐя, ‑ѐеш, мин. св. домъчня̀х, прич. мин. св. деят. домъчня̀л, ‑а, ‑о, мн. домъчнѐли, св., прех. Диал. Омръзвам, дотягам. Но във тоз блажени рай / любовта не пребивава, / а тоз мир, покой без край / най-подире домъчнява. Ив. Вазов, Съч. II, 107. Работата ми домъчня, та я оставих. Н. Геров, РБЯ I, 333.

ДОМЪЧНЯ̀ВА МИ несв.; домъчнѐе ми, мин. св. домъчня̀ ми, св., непрех. 1. Става ми мъчно, тъжно, обхваща ме мъка; дожалява ми. Колкото повече се взирах в тия познати места, толкова по ми домъчняваше, че трябва да се разделям с тях. А. Гуляшки, ЗР, 67. — Домъчня ни за вас — започна да обяснява след поздравите Йовка радостна, че се бе върнала. — Тук си е вече моят дом, татко — обърна се тя към свекъра си. Д. Талев, СК, 13. — Къде си ходила по това време? — В градината. Стана ми мъчно, та излязох... — От какво ти е домъчняло? К. Петканов, ОБ, 77. ‑Хайде, синко, стига си скитал по людските къщи, ами се прибери, че на мене и на майка ти много ни домъчня за тебе. Ст. Марков, ДБ, 461. Оно домъчнело на бабичката, па она рече на стареца си: "Старче, старче, ние кото немаме челяд, айде д’идеме по водата, и кво намериме, ще ни бъде за челяд." Нар. прик., СбНУ ХLI, 455. — Привечер, кога настане время да ся върна дома, неволно ми домъчнява. Сиротството ми става тогава повече чувствително. С. Радулов, ГМП (превод), 74.

2. Остар. и диал. Омръзва ми, дотяга ми, доскучава ми. — У вас не ми домъчнява да стоя. Ив. Вазов, МЧ, 18. По-добре е за нея да отиде в Руско за няколко время, а за да не ѝ домъчнее в странство, аз заедно с нея

прося твоето гостоприемство, светлий княже. Д. Войников, РК, 102. "Нищожен народ! Готовото знае да краде, но когато потрябва на минута работа, то им домъчнява." Ст. Ботьов, К (превод), 221.