ДОМЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЯ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; домя̀зам, ‑аш, св., непрех. Диал. С предл. на. Приличам, наподобявам на някого, на нещо. Расте Иванчо, порасте. / .., / залиби мома Русанка, / .. / Майка му не ще Русанка, / а най му друга искаше, / и нея думат Русанка, / и тя на нея домязва. Нар. пес., СбНУ ХХII — ХХIII, 65.

ДОМЯ̀ЗВА МИ несв.; домя̀за ми, мин. св. домя̀за ми, св., непрех. Диал. С предл. на. Имам усещането, че някой (нещо) прилича на някого (нещо), наподобява някого (нещо). Когато излезе да прибира добитъка, той видя, че из пътя, .., мина един човек, който много му домяза на Доде Лянката. Й. Йовков, ЖС, 100-101.