ДОНАНМА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОНАНМА̀2 ж. Остар. и диал. 1. Шумно увеселение. Посем сега, сестро, аз ще умра / да не жалиш, леле, да не плачеш, / най да викаш зурли и тъпани / да напраиш донанма голяма. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 20.
2. Стесн. Осветление, илюминация. Заиграла е донанма у Цариграда голема. Ст. Младенов, БТР, 572.
— Тур. donanma.