ДОНАНМА̀

ДОНАНМА̀1 ж. Остар. Флот, флота (военна или търговска). Вторият след него дож, Петър Традонико, в лято 839 мина с една флота (донанма, кораби) на Далматия. БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 293.

— Тур. donanma.

ДОНАНМА̀

ДОНАНМА̀2 ж. Остар. и диал. 1. Шумно увеселение. Посем сега, сестро, аз ще умра / да не жалиш, леле, да не плачеш, / най да викаш зурли и тъпани / да напраиш донанма голяма. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 20.

2. Стесн. Осветление, илюминация. Заиграла е донанма у Цариграда голема. Ст. Младенов, БТР, 572.

— Тур. donanma.

Списък на думите по буква