ДОНЖУАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНЖУА̀Н м. Неодобр. Мъж, който търси любовни приключения; женкар. Красивата жена винаги си мисли, че недостатъчно е сполучила с брака си, почва да фантазира разни работи, .., чете разни поезии и току-виж — замотала се след някой донжуан. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. — Имало такава жена с чипичък нос и с брадавичка, но тя вечеряла с домну Липяну и излезли алабраце. — Домну Липяну? — извика комисарят. — Кой е този Липяну? .. — Един от най-опасните донжуани на столицата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 33. Любовни писма, обикновено без подпис, тя получаваше често. Всеки от авторите им се надяваше тъжно, че любимата му ще отгатне кой е и ще дойде на срещата, която ѝ определяше. Тия свенливи провинциални донжуани не смееха да открият своята самоличност. Д. Димов, Т, 9-10.

— От исп. соб.