ДОНИНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНЍНЕ нареч. Остар. и диал. Досега. Трябува [преводачът] да изучава добре българския език .. Затова му е потребно да прочита всичко, щото са е писало донине за народния наш език и народните ни песни. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 2. Поборник стар изтихо реч подхвана: / "Ей тука беше,

млади господине! / Аз тъй ги живо виждам и донине." Ем. Попдимитров, СР, 28. В Белоградчик българките донине / като цвят са, който цъфти в пустиня. П. Р. Славейков, Сл, 77.