ДОНОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀НОР м. Мед. 1. Човек, който е заявил предварително, че дарява органите си посмъртно, за да бъдат присаждени на болен.

2. Кръводарител.

3. Нов. Финанс. Финансова институция или организация, заемодател или дарител на парични средства. Въпреки промените в политиката си фондът [МВФ] остава един от основните донори и консултанти на България. 24 часа, 2000, бр. 261, 7. Европейският съюз е един от двата най-големите донори за българските фондации и сдружения. БА, 2000, бр. 14952, 2. Кметовете на столиците в 12 държави, .. , подписаха обща декларация, в която настояват да.. преговарят директно с донори по програмите за предприсъединителните фондове. ДТ, 2001, бр. 25, 2. Финансов донор.

4. Нов. Книж. Лице дарител. Колекционерите са най-честите донори на всеки музей. 24 часа, бр. 1998, бр. 210, 11.

— От фр. donneur 'дарител' през рус. донор.