ДОНОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНО̀СВАМ¹, ‑аш, несв.; доно̀ся, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Нося нещо (облекло, обувки) докато е възможно да се носи, докато се износи напълно, докрай; доизносвам. Те съхнеха от глад и малария и доносваха последните дрипи, които майките едва успяваха да поизкърпят. П. Здравков, НД, 72. През първата година от войната доносихме старите си обувки. П. Славински, МСК, 38.

2. За бременна жена — нося плода (детето) в утробата си толкова време, колкото е необходимо, за да се роди навреме. — Малко си закъснял с децата! — погледна го далматинецът учудено .. — Туй не е от мене! — каза той глухо. — Жената не ги доносваше! П. Вежинов, ДБ, 127. доносвам се, донося се страд.

ДОНО̀СВАМ², ‑аш, несв., прех. Остар. и диал. Донасям. Но месецът ся мина и годината настана, а негова милост не доносва парите ти. А. Цанов, Н, 1875, кн. 4, 25. Ний сме търпеливи и при това употребяваме много писари, но пак в малко седмици ти ни доносваш дузини книги, когато най-добрите ни преписвачи не могат да препишат в същото време повече от една книга. ИЗ 1874-1881, 1882, 191. "Кога дойдеш, другар не доводи, / кога дойдеш, пушка не доноси." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 345. Притърчали са троица бракя / та заградили Маноилица. / Като градеа, она пищеше: / "Бре леле, леле, леле Маноле, / добре да гледаш мъжко детенце / и да доносиш, да го си кърмим." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 127. доносвам се страд. След това доносва ся из дома покойникът в черкова, гдето ся изпява опелото. З. Петров и др., ЧБ (превод), 169.