ДОНОСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНО̀СНИК, мн. ‑ци, м. Лице, което прави доноси. — Па и видяхме, че не можем да разчитаме на доносниците: всеки гледа да отмъсти чрез властта на личните си врагове. Й. Вълчев, СКН, 150. Когато преди три години три угодливи слуги — доносниците имат открай време голяма слабост към поетите — докладваха на царя за дръзките стихове на Пушкин, Николай I смръщи чело. С. Северняк, ВСД, 172. Лъжесвидетелите .. признаха, че техните показания не се основават на факти, но на сведения, получени от трети лица — доносници, чиито имена не бяха дори споменати. ОФ, 1949, бр. 1484, 3.