ДОНОСНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНО̀СНИЦА ж. Жена доносник. Прочутата гледачка на кафе в Самоков и доносница на турците, се обесва в караджейката си няколко дни подир смъртта на Чакър войвода от страх пред отмъщението на българите. А. Христофоров, А, 358. — Искам да бъда вярна дъщеря на народа си! Гласът ѝ трепереше от възмущение, той беше дрезгав, гърлен. — Подирете друг да ви върши тая гнусна работа, аз не мога да

бъда ваша доносница. Д. Спространов, С, 124.