ДОНО̀СНИЧА

ДОНО̀СНИЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. Правя доноси. Чорбаджията се бавеше на дюкяна си до три, до четири часа, после оставяше слугата си там, а той се прибираше вкъщи, да си подремне за час-два, тъй като вечерите прекарваше в кафенето на Джамбаз хаджи Афуз, дето се събираха ловчанските бейове и аги, на които доносничеше непрестанно. Ст. Дичев, ЗС II, 632. Той доносничел и против арестуваните вече свои съселяни, като сочел кой каква работа е работил по време на въстанието. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 258. Спасов .. се гордееше със своята шайка. Това беше истинска разбойническа банда, която цепеше глави, .. доносничеше на полицията. М. Марчевски, П, 137.

Списък на думите по буква