ДОНЯ̀ВГА

ДОНЯ̀ВГА нареч. Остар. и диал. Някога; донякога. Но мисълта, че и той донявга може да бъде независим човек, .., полека-лека започна приятно да го гъделичка. М. Кюркчиев, ВВ, 89. Таз малка черквица донявга ще реши / великия въпрос: които са живели / отколя, те не са на вятъра радели. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 165.

Списък на думите по буква