ДОНЯКОГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНЯ̀КОГА нареч. Остар. Някога; донявга. — Турците са прост народ и нашите все донякога ще могат да излязат отгоре му. Г. Дръндаров, ВЗ, 30. Тя [книгата] не е пълна, не е такава, каквато аз сам бих желал да бъдеше и каквато, вярвам, ще бъде донякога. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Ний можем да ся надяваме, че те [машините] може донякога да ся усъвършенствуват така, щото да дадат време на всякой человек, даже и на най-простия работник да спечелва хляба си и същевременно да обработва ума си и сърцето си. ИЗ 1877, 1881, 93. Никой не би помислил, че след време туй игриво момче в овчерски дрехи, ще стане донякога най-могуществен цар на Азия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 120.