ДООБЪ̀РКВАМ

ДООБЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; дообъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Обърквам (в 5 и 6 знач.) напълно, докрай, окончателно. Някой раждаше; едно дете искаше да дойде на този свят, объркан и дообъркан от честолюбието, задните мисли и скритите действия на световните господари. В. Мутафчиева, ЛСВ, 459. Тази случка дообърка и без това объркания му живот. ѓ Дочутият неволно разговор между двамата я дообърка, тя вече съвсем не знаеше какво да мисли за тях. дообърквам се, дообъркам се страд.

ДООБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; дообъ̀ркам се св., непрех. Обърквам се (в 5 и 6 знач.) напълно, докрай, окончателно.

Списък на думите по буква