ДООБЯСНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДООБЯСНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дообясня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обяснявам и това, което е останало необяснено, обяснявам докрай. От стаята на секретаря един по един, с големи промеждутъци, излизаха заседаващите, като се спираха на вратата или се връщаха чак от коридора да дообяснят нещо. Ст. Даскалов, СЛ, 87. — Ти влиза ли в стаята? — Че как, там трябваше барем да проверя, да е се е скрил някой вътре — глухо отговори пазачът, готов веднага да дообясни, да доразкаже, да допълни.

Т. Каменов, Оп, 18. — Та никак ли не може да се движи? — наведе се загрижено лекарят. — Дотолкова може... И ходи... но не надалече — дообясни Ленко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 311. дообяснявам се, дообясня се страд. Проблемът Лора-Яворов .. не бива да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни. М. Кремен, РЯ, 21.

ДООБЯСНЯ̀ВАМ СЕ несв.; дообясня̀ се св., непрех. 1. Обяснявам своето отношение, становище, държание и под. напълно, докрай, обикн. с цел да изгладя някакво недоразумение. Бай Стоян опита да се дообясни, но тати не му прие обяснението. Ст. Чилингиров, ХНН, 182. Отчаяна и обезсърчена, Лора дълго стои сама. Ненадейно ѝ хрумва окуражително решение: да отиде в театъра, за да се дообясни... Вкъщи не му каза нищо, а трябваше да говори! М. Кремен, РЯ, 448.

2. С предл. с. Разговарям с някого отново, допълнително, за да изясним мненията, поведението, отношенията си, обикн. с цел да изгладим някакво недоразумение. Трябва да дойдеш да се дообясним с тебе, защото не си струва да си развалим приятелството за толкова дребна работа.