ДООПРА̀ВЯНЕ

ДООПРА̀ВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дооправя и от дооправям се. Докара ли се локомотив в депото и машинистът е там. Той също следи кое как се поправя и помага. И ако някой работник извърши нещо през куп за грош, дооправянето се вписва за негова сметка. РД, 1958, бр. 213, 1.

Списък на думите по буква