ДОПЍВАНЕ

ДОПЍВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допивам и от допивам си. Отидох един ден в пивницата и си пийнах чаша вино, с намерение бавно да гълтам дано стигне за повече време. Харно, ама я разсипах изведнъж в гърлото, па рекох: — Цанке, тя така няма да стане, ами я дай тук още едно кило за допиване. Г. Краев, АЗ, 7.

Списък на думите по буква