ДОПИЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПИЛЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; допилѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. допиля̀х се, прич. мин. св. деят. допиля̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. допилѐли се, св., непрех. Разг. Неодобр. Идвам някъде, обикн. като неканен, нечакан, нежелан гост; домъквам се, довличам се. Пък и от тоя пусти загорец, гдето се е допилял неканен в село, може ли жена да се опази! То един делия, брате, един халосник, дето го няма по света! Чудомир, Избр. пр, 14. — Не обичах го. Отде се допиля в нашето село? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 132. — Овцете си преживят в кошарата — успокои го Василчо. — А защо се допиля в такова време? М. Марчевски, ГБ, 152. Още от вратата бабата го посрещна сърдито: — Какво си се допилял, бре, ни в туй, ни в онуй време? К. Калчев, СТ, 12.