ДОПИНГ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДО̀ПИНГ м. Спец. 1. Ободрително средство, препарат за временно потискане на умора и повишаване на физическата и умствената дееспособност, след което обаче настъпва изтощение. Френският учен Марсел Саро избра за своя тема въпроса за хляба. Между другото той съобщи, че в древна Гърция са съществували няколко вида хляб и че един от тях е бил специално предназначен за атлетите, тъй като съдържал някои вещества, стимулиращи човешкия организъм... Може да се смята, че това научно съобщение сочи най-отдавнашната епоха, в която е съществувал допингът. НТМ, 1967, кн. 4, 17.
2. Нов. Прен. Нещо, което стимулира жизнеността, повишава настроението. Дуетът жизнено се нуждае от емоционален допинг, който засега му липсва. 24 часа, 2000, бр. 236, 40.