ДОПЍПВАМ

ДОПЍПВАМ, ‑аш, несв.; допѝпам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Успявам да намеря, да напипам, да хвана нещо, обикн. като пипам, опипвам. Заблъска се безпомощен между стените, диреше врата, диреше да се залови за нещо. Допипа окачена една от сабите на старите ханове. Й. Вълчев, СКН, 511. Овчарят се боричка с въртопа: тук крак се мерне, там ръка усилно се повдига, за нищо не може да се хване. Щом допипа гегата, джасна я изведнъж и овчарката не виде как се цамбурна във вира. П. Тодоров, И I, 12. Аз изнесох лампата навън, за да я вземе Юлия, допипах в тъмното леглото и легнах при Максим. П. Славински, ПЩ, 255. Когато стражарят настигнал беглеца, последният допипал една върлина и замахнал да удари стража. У, 1911, бр. 217, 3. Аз подскочих, допипах пищова си. Превод, Ч, 1875,

бр. 2, 94. Обр. — А и друго — продължава старецът, допипал нишката на нова мисъл, — тия капи много изтрайват. Н. Хайтов, ШГ, 69.

2. Прен. Хващам, улавям, залавям някого. В колибата на Рангела те пак видяха Цача и за да имат от него спомен, взеха му часовника. И той обаче ги не забрави и още заранта заяви на пловдивската полиция, която ги допипа заедно с Рангела. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 207.

3. Прен. Докопвам се, добирам се, достигам до нещо. Йоаким подушваше тайните копнежи на Светослава да допипа короната чрез посредството на Чоки. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 145. Но чтом ся изнамеряше что-годе, което било добро и сгодно за чловека, та му принасяло леснина, за да ся удържи, или друга някоя угода, тоя си час и други хора допипвали това нечто и го прегръщали. Й. Груев, Лет., 1873, 172. допипвам се, допипам се страд.

ДОПЍПВАМ СЕ несв.; допѝпам се, св., непрех. С предл. до. Остар. и диал. Допипвам (във 3 знач.). Рекох да погледна още един път на моя съсед,.., очите ми четири светнаха, кога съзрях до хълбока му да свети тенекиена манерка .., но как да се допипам до нея? Ил. Блъсков, (превод) Китка V, 1886, кн. 13, 8. Там има и славянски да преподават; .., да можете да се допипате до едно такова училище. Ил. Блъсков, ДБ, 36.

Списък на думите по буква