ДОПИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ПИР, мн. няма, м. 1. Пряка, непосредствена връзка; досег, докосване. Допирът на ръцете му изпълни Христина с блаженство и в своя порив тя притисна усните си към дланта на едната му ръка. Ем. Станев, ИК I и II, 457. Тя приближи още. Игнатий подаде ръката си и загледан в кестенявите коси, с някаква непозната досега приятност почувствува допира на влажните ѝ устни. Ст. Дичев, ЗС I, 272. Тотка притисна детето до гърдите си и от простия допир с него черпеше кураж и спокойствие. М. Яворски, ХПС, 321.

2. Прен. Близка връзка, взаимоотношения с някого; досег, контакт. По-близък допир със семейството на Йовкова имах, когато се преселиха в София и с години живяхме в близко съседство. Д. Габе, Сб??СЕП, 421. Той [А. Страшимиров] познаваше народния ни език от непрекъснат допир с народните маси, служеше си свободно с речниковите му запаси. Ст. Попвасилев, Сб??СЕП, 56. Тя беше интелигентна и човек можеше да разговаря с нея за всичко, а жените от тоя вид, които фон Гайер бе срещал в живота си, се броеха на пръсти и не бяха идвали никога в по-тесен допир с живота му. Д. Димов, Т, 348. // Запознаване отблизо с нещо. Той [Гьоте] е дошел да се учи, да повишава знанията и сръчностите си в изкуството,.., да развие талантите си в допир с великите произведения на миналото. М. Арнаудов, Г, 29. Уверен съм, че Загреб остана в спомените му като първи чуждестранен град, дето влезе в допир с една чужда култура. Сб??СЕП, 201.