ДОПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОПЍРАМ1, ‑аш, несв.; допра̀, ‑ѐш, мин. св. допря̀х, прич. мин. св. деят. допря̀л, ‑а, ‑о, мн. допрѐли, прич. мин. страд. допря̀н, ‑а, ‑о, мн. допрѐни, св. 1. Прех. и обикн. с предл. до. Приближавам нещо до друго дотолкова, че да не остане никакво разстояние помежду им; досягам. То [кучето] бавно протягаше напред своята шия, допираше муцуната си до земята. Хр. Смирненски, Съч. III, 226. — Защо си бледен? А очите ти какви са! Да не си болен? — тя допря длан до челото му. — Температура нямаш, а как изглеждаш! П. Стъпов, ГОВ, 51-52. Като луда премина улицата, провря се през вратника, .. и допря лице до прозореца. — Како, отвори ми! К. Петканов, МЗК, 35. Внезапно, като простря ръката по-високо, той усети, че пръстите му допират не студена земя, а дъски. Ив. Вазов, Съч. Х, 131. // Слагам, поставям нещо, което да остане в непосредствен допир с друго. Допри шкафчето до стената.
2. Непрех. Разг. С предл. до. Използвам някого или нещо като последна, крайна възможност за да извърша нещо наложително. Три пъти ходи при него председателят да го моли. — Бай Рожене, до тебе допряхме. Ти си най-крайният. По-нататък — гора. И твоята земя като влезе в общата народна нива — ще оправим брезната от Средния лъг до Осеновата мъртвица. А. Каралийчев, СР, 53. — Добър работник си намерил! — подхвърли бай Нончо. — До него ли допря? А. Гуляшки, СВ, 182. — Когато ви потрябвам, няма да се откажа. Но сега не ме закачай! Не сте допрели до мене! М. Грубешлиева, ПИУ, 44. — А ти гледай тази нощ детето. До тебе допряхме. В. Геновска, СГ, 232.
3. Непрех. Диал. С предл. до. Достигам, дохождам до някъде. — От чуждите мери ще вземаме ли? — попита един стар циганин. — Щом допрат и стъпят в моята, вземайте. Ц. Гинчев, ГК, 300. Стадо слиза от планина, / от планина, от равнина; / връвело ми, что връвело, / допрело е до речица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 341. допирам се, допра се I. Страд. от допирам1 в 1 знач. II. Взаим. от допирам1 в 1 знач. Раменете, които се допират, очите, които безмълвно се срещат,.. — всичко това ражда една топла вълна̀ на другарство и това спокойно примирение пред еднаквата участ, което гали и успокоява. Й. Йовков, Разк. II, 152. Те се движеха бавно,.., толкова близко един до друг, че малките пръсти на отпуснатите им ръце .. се допираха. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Много важно е двете колекторни пластинки да не се допират помеж‑
ду си, а да бъдат на разстояние 1-2 мм. К, 1963, кн. 1, 46.
ДОПЍРАМ СЕ несв.; допра̀ се, св., нерех. Обикн. с предл. до. 1. Приближавам се до някого или до нещо дотолкова, че да не остане никакво разстояние помежду ни; докосвам се. Брат ми млъкна. Пак стана тихо. Усетих — нещо ме обгръща — пръсти се допират до мене. Д. Габе, Н, 15. Сухите снежинки не намираха пристан никъде, така ги въртеше виелицата, сякаш никога нямаше да се допрат до земята. В. Нешков, Н, 5. Ръцете си държеше настрани, за да не изцапа престилката, страх го беше да не се допре някъде и ходеше като скован. И. Петров, НЛ, 56. Искаха дъжд [нивите], а пък небето все повече побеляваше, слънцето се спущаше ниско, почти се допираше до баирите. К. Петканов, СВ, 21.
2. Прен. Влизам в досег, в контакт с нещо, запознавам се, заемам се с нещо; досягам се, докосвам се. И много неща, които изпърво му се виждаха най-заветни и чудновати, до които се допираше и залавяше с особен страх и зарад които най-много глъчки беше изял, .. — изпосле му станаха най-прости и обикновени работи. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 232-233.
◊ Допря (допрял е) нож<а> до кокал<а>. Разг. Настъпи (настъпил е) решителният, критичният момент за действие, за разплата, крайният предел, когато повече не може да се търпи. — И за нас веке, жено, нема живот тука. Ще бегаме в града .. Арап ага и сега ми крои нещо, викат ме в кулата.. Сега веке допре нож до кокал. — Ние сѐ така — изръмжа срещу него Вардарски. — Като допре нож до кокал! Д. Талев, ПК, 526-527. — Борисовите бюлетини за сделката с мелниците, фактурите и прочее ще се издадат, след като дойде на Райкович житото. — Това пък за какво ти е? — почуди се кметът .. — Ако допре ножа до кокала и ако искат да го бият, да може да каже, че е свършил тая работа, след като вече е имало по-евтино жито в града. П. Спасов, ХлХ, 248.
ДОПЍРАМ2, ‑аш, несв.; допера̀, ‑ѐш, мин. св. допра̀х, св., прех. Пера, изпирам и това, което е останало да се пере; изпирам докрай. Вишана допираше дрехите, грееше в ператника пък за себе си вода и попоглеждаше крадешком към къщи. Ил. Волен, НС, 21. допирам се, допера се страд.и възвр.