ДОПЍРЕН

ДОПЍРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. В който става допир между отделни предмети, неща. Общата точка на допирателната права и окръжността се нарича допирна точка или точка на допирането. Планим. VIII кл, 47. Дълготрайността на детайлите на машините до голяма степен зависи от качеството на обработката на работните (допирните) им повърхнини. Маш. IХ кл, 74. В сравнително малък обем се получава голяма допирна повърхност на вдишвания въздух с капилярната мрежа на белодробните мехурчета. Анат. VIII кл, 94.

2. Само в съчет. Допирни точки. Книж. Общи, еднакви, близки характерни черти, свойства на две или няколко неща, явления и др. Между нашето и сръбското възраждане могат се посочат много допирни точки. Б. Пенев, НБВ, 23. Ролята на Ирина, която ми се повери, е според мене, една от най-трудните в пиесата.. Търсех общи допирни точки между моя мироглед и тоя на Ирина. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56-57. Испанците имат известно сходство с русите. Те имат допирни точки. Б. Шивачев, Съч. I, 16.

Списък на думите по буква