ДОПЍЧАМ

ДОПЍЧАМ, ‑аш, несв.; допека̀, допечѐш, мин. св. допѐкох, прич. мин. св. деят. допѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, прич. мин. страд. допѐчен, св., прех. Пека, изпичам още колкото е необходимо; доизпичам. И на огъня направо са пекли [хайдутите] месото, па и недопечено също така ся яли. То, като се зададе турчин, нема как да допечеш месото, ами ръфнеш веднъж-дваж и залягаш с пушката. Й. Радичков, СР, 46. — Тръгвам, сине, тръгвам... Ама питката не съм допекла. О. Василев, УП, 40. допичам се, допека се страд. Като се запече [гювечът], прибавя се натрошено сирене, залива се с разбити мляко и яйца и се допича. М. Гаврилова и др. ТПХ I и II, 185.

Списък на думите по буква