ДОПЛАКВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПЛА̀КВА МИ СЕ несв.; допла̀че ми се, мин. св. допла̀ка ми се, св., непрех. Обхваща ме желание да плача; приплаква ми се. Пенко стоеше пред вратата и не му се вярваше, че напуска родния чикмак. Някаква непозната досега болка заседна в гърдите му. И му се доплака. П. Здравков, НД, 112. И ми стана тъжно, понеже всички бяха избягали от мене .., и ми се доплака от обида. К. Калчев, ДНГ, 36. Понякога му се струваше, че целият му живот пропада,.., чувствуваше се отритнат от всички. И му се доплакваше. Кр. Велков, СБ, 39. Гледай снимките. Гледай му кученцето, и него снели. Не е ли това трогателно, не ти ли се доплаква, като го гледаш? Елин Пелин, Съч. IV, 137.