ДОПОТО̀ПЕН

ДОПОТО̀ПЕН, ‑пна, ‑пно, мн. ‑пни, прил. 1. Който е от много далечни геологически епохи, свързани с представата за легендарния библейски потоп. Наблюдаваме огромните скелети на допотопните чудовища. Б. Шивачев, ПЮА, 132. Ти вече знаеш историята на Земята,.., че слънчева е и енергията, която се е запасила в каменните въглища, в огромните, затрупани под земните пластове, допотопни дървета. Г. Томалевски, АН, 240. Близо до Кестриц, в долините, които са съставени от варови плочи,.., са найдени човечески скелети заедно с костите на допотопни животни. Знан., 1875, бр. 5, 69.

2. Прен.Безкрайно остарял, отдавнашен, старомоден. — Да предположим, че е истина, но много стара истина, допотопна истина казваш, и ти не си Колумбът на тая истина, — отговори живо Балтов. Ив. Вазов, Съч. ХI, 188. Френските колонизатори запазили не само феодалните форми на експлоатация, но и старите допотопни методи на производство. През време на многогодишното им владичество в Сенегал оръдията на труда в селското стопанство и начините на обработване на земята почти не се променили. Л. Мелнишки, С, 24. И после, да стоиш на прозореца.. и да разговаряш с някой случайно минал познайник — това беше тъй просто и тъй естествено, че само за човек с допотопни понятия можеше да бъде осъдително. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 405. А необразованият човек оре със своето допотопно рало, работи с кървав пот на челото, не знае от де да купи и де да продаде, унищожава полезното, покровителствува на вредителното и пр. Знан., 1875, бр. 1, III. // Шег. За човек — много стар, престарял. До него се мъдреше жена му, стрина Гина, а зад двамата се виждаше някакъв прегърбен надве допотопен старец, когото не познавах. П. Незнакомов, СНП, 68.

Списък на думите по буква