ДОПРАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПРАЩАМ, ‑аш, несв.; допра̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Изпращам, пращам. Смъмрал той децата, поръчал веднага да допратят бащите си в училището и пак се прибрал в канцеларията си. О. Василев, ЖБ, 66. — А някога, когато баща ти беше жив, колко мъже оставаха през зимата тука? Неколцина старци и домошари. Ама обаждаха се пък тогава. То не беше уредено, и пощата каква беше, но мине се не мине, ще допратят писмо. А. Каменова, ХГ, 65. Една е у майка, на братя седмина, / Петкана девойка напета, / и дойдоха нея да искат загорци — / през девет села от десето. / Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49. Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. / Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща: / — Жени се, либе, жени се, / че либе ти се ожени. К. Христов, СК, 27. допращам се, допратя се страд. Писмо добре написано всякога бие добре в очите и в ума на оногова, комуто се допраща, и е добра препоръка за оногова, който го пише. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 67.

чал веднага да допратят бащите си в училището и пак се прибрал в канцеларията си. О. Василев, ЖБ, 66. — А някога, когато баща ти беше жив, колко мъже оставаха през зимата тука? Неколцина старци и домошари. Ама обаждаха се пък тогава. То не беше уредено, и пощата каква беше, но мине се не мине, ще допратят писмо. А. Каменова, ХГ, 65. Една е у майка, на братя седмина, / Петкана девойка напета, / и дойдоха нея да искат загорци — / през девет села от десето. / Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49. Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. / Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща: / — Жени се, либе, жени се, / че либе ти се ожени. К. Христов, СК, 27. допращам се, допратя се страд. Писмо добре написано всякога бие добре в очите и в ума на оногова, комуто се допраща, и е добра препоръка за оногова, който го пише. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 67.