ДОПРЕЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПРЀЧВАМ, ‑аш, несв.; допрѐча, ‑иш, мин. св. ‑их, св. Диал. 1. Прех. Изпречвам едно нещо до друго или при друго нещо (Н. Геров, РБЯ).

2. Непрех. Започвам да преча на някого, да затруднявам някого. Не каквито сме сега, че сега слава богу ние сме добре и от сичко си имаме, ами и нищо да нямаме, .., пак децата ни няма да ми дотегнат и допречат, няма да ми премилеят. Т. Влайков, БСК I, 513. Той се чудеше защо се е тъй променил дядо Мито! Не можеше, сиромаха, да разбере, защо му е тъй дотегнал и допречил, та не го оставя ни минута на мира. Т. Влайков, Съч. II, 116. допречвам се, допреча се страд. от допречвам в 1 знач.