ДОПРОСТИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПРОСТЍРАМ, ‑аш, несв.; допростра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. допростря̀л, ‑а, ‑о, мн. допрострѐли, прич. мин. страд. допростря̀н, ‑а, ‑о, мн. допрострѐни св., прех. Простирам и това, което е останало да се постира, простирам докрай. Отивам да вържа още въжета, за да допростра прането. допростирам се, допростра се страд.