ДОПРОЧИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПРОЧЍТАМ, ‑аш, несв.; допрочета̀, ‑ѐш, мин. св. допрочѐтох, прич. мин. св. деят. допрочѐл, св., прех. Прочитам и това, което е останало да се прочита, прочитам докрай. По стар навик той прегледа набързо основните обвинения по закона за защита на държавата .., захвърли настрана акта и отново взе вестник "Утро", за да допрочете започнатата статия. К. Калчев, ЖП, 259. Чернев смачка позива, без да го допрочете, погледна Манол и запита: — Кой ли го е написал? К. Калчев, ЖП, 359. допрочитам се, допрочета се страд.