ДОПРОЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПРОЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; допростя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Книж. 1. Давам право, основание някой да извърши нещо; позволявам, разрешавам. Туй като чух прибледнях .., рекох сериозно: — Допростете ми госпожо, да ви съжаля от сърце. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 109. Допитвам ся до вас искрено, защото зная твърде добре, че благоразумието ви не ще поиска от мене, освен онова, което допрощават честта и длъжността към майка ми. М. Балабанов, С (побълг.), 114-115.

2. Давам възможност, осигурявам условия за извършването на дадена дейност; позволявам. При съставянето на това дружество, основателите му са имали за главна цел взаимното спомагане и доколкото допрощават силите на дружеството, улесняването на народа ни с издаването на потребни книги. С. Бобчев, СОИ (превод), б. с. допрощавам се, допростя се страд. След много търсяния, .., Антим сполучи да влезе в черквата св. Мина, .., като дякон, само колкото да ся препитава, и измоли да му ся допрости да следва науките в епископското училище на тази цариградска махала. Г. Дрангов, Лет., 1873, 107. Що трябва да са прави? Да сгърнем ръце на гърди и да са оплакваме? Това е недостойно, това прилича и са допрощава само на слабите, на жените и на децата. ЧСбПер. п I, 116.