ДОПЪЛНИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПЪЛНЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се прибавя към нещо, който допълва нещо, за да бъде то завършено, дооформено или за да се получи една цялост. Едно време този човек беше мой ученик. Преподавах му история, и понеже часовете ми бяха малко, като допълнителен предмет имах няколко часа рисуване. Чудомир, Избр. пр, 49. — Умен си, но още не знаеш, че и умът принадлежи на този, от когото получаваш хляба. Ще видят, че имаш свободно време и ще те натоварят с допълнителна работа. Х. Русев, ПЗ, 15. Той [Евстати] изтичва до готварницата и пита готвача: — Рашко, ще се намери ли една допълнителна порция за мене? А. Гуляшки, Св, 151. Двамата стрелочници са непоправими .. Хлябът им е осигурен на село, а в железниците работят за допълнителен доход. М. Марчевски, П, 174.

2. Който се прибавя към нещо, за да го уточни, обясни или определи. Спокойно, убедително той [Левски] разказваше за дейността си, .. Понякога председателят го спираше и му задаваше допълнителни въпроси. Ст. Дичев, ЗС II, 746. Тука, при входа на града, .. получи ново, допълнително известие, че конакът е взет и пътят за там е свободен. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 188.

3. Грам. Който изпълнява службата на допълнение в изречението или е свързан с допълнението. Допълнителното изречение пояснява сказуемото на главното изречение и отговаря на въпрос що, кого .. Обикновено допълнителното изречение стои след главното. Л. Андрейчин и др., БГ, 276-277. Допълнителни съюзи са: да и че. Те водят изречения, които поясняват смисъла на глагола в главното изречение. Л. Андрейчин и др., БГ, 213.

4. Като същ. допълнително ср. Разг. Ядене, което се дава в повече след редовната порция; добавъчно. На летния лагер имах голям апетит и все питах готвача има ли допълнително.

◊ Допълнителен цвят. Спец. Всеки един от трите цвята (зелен, оранжев и виолетов), които се получават от комбинирането на трите основни цвята в спектъра (син, жълт и червен).