ДОПЪРЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПЪ̀РЖВАМ, ‑аш, несв.; допъ̀ржа, ‑иш, св., прех. Пържа, изпържвам и това, което е останало да се пържи, изпържвам докрай. Ланги пържи. Присядам до нея. Като допържва последната, тя домита тестото от гивеча, слага го в тиганчето, .., и ето, става завчас една лангица. Т. Влайков, Пр I, 184. допържвам се, допържа се страд.