ДОПЯ̀ВАМ

ДОПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; допѐя, ‑ѐеш, мин. св. допя̀х, прич. мин. св. деят. допя̀л, ‑а, ‑о, мн. допѐли, прич. мин. страд. допя̀н, ‑а, ‑о, мн. допѐни и допя̀т, ‑а, ‑о, мн. допѐти, св., прех. Изпявам и това, което е останало да се пее, изпявам докрай. Хаджи Атанасий допяваше последньото херувико и отпуск приближаваше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 149. Русаля не можа да допее как змеят дига момата със себе си — заплака. П. Славински, ПЗ, 87. И тя не допяла, а тъжно погледала на Продана и воздъхнала. Л. Каравелов, Съч. II, 143. Славеите край вадите в гъстите косори и дървета още не бяха си допели песните. Ц. Гинчев, ГК, 370.

Допявам / допея песента си. Разг. Близко съм до края на живота си; давам последното, което мога да дам в живота си. Не намирам нищо особено у тоя господин .. Преди всичко той изглежда да е прехвърлил вече петдесет и петте — дето ще рече, допява вече земната си песен. З. Калфов, Избр. разк., 321. допявам се, допея се страд.

ДОПЯ̀ВА МИ СЕ несв.; допѐе ми се св., непрех. Обхваща ме желание да пея, започва да ми се пее; припява ми се. — Ще вървиш ли сега? — Оставям се — вика — на ръцете ти! Сетне дойде и оня, облякохме я и тръгнахме за Дьовлен. Трябваше да минем моста над реката и дето се вика, ше си бъдем у дома. Свършихме я, значи, както трябва, кеф ми става, та ми се допява... А то — само е било до песни... Н. Хайтов, ШГ, 45.

Списък на думите по буква