ДОРАЗБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРАЗБЍРАМ, ‑аш, несв.; доразбера̀, ‑ѐш, мин. св. доразбра̀х, св., прех. Разбирам и това, което е останало да се разбира, разбирам всичко докрай. А все ѝ се струваше, че там има още нещо тревожно, което не бе доразбрала. Тя посегна към писмото и с разтреперани пръсти го отвори. В. Геновска, СГ, 183. — Тази нощ в София бил извършен преврат. Кировица не притвори портата, но и не доразбра какво бе станло в София. И все пак нещо я жегна, и я жегна именно защото не доразбра какво бе се случило. Г. Караславов, ОХ IV, 85. — Но как? — не дочу или не доразбра Колбатов. — Какво да врътна? Ст. Волев, МС, 174. — Янко, я ела да разправиш сега. Янко не доразбра покана ли е това или закана, та пристъпи несигурно и страхливо, разлюлян като от треска. Г. Караславов, Избр. съч. II, 66-67. ^● Разг. Разбрал-недоразбрал. Разбрал-недоразбрал за какво говорим и веднага се намесва. доразбирам се, доразбера се страд. и взаим. — Една каша ни забърка нашият Черняй, ама хайде, било, каквото било досега и поврага! — махна с ръка Сава Падалски, като даде вид да се доразбере, че каквото е станало, станало и че трябва незабавно да се почва работа. Б. Обретенов, С, 138. Нека набележим задачите в общи линии, а после ние с него ще се доразберем.