ДОРАЗБОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРАЗБОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доразболѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, св., прех. Рядко. Разболявам някого напълно, докрай. Жена му от години не хващаше сърпа. Пустотата и тишината, които лягаха в селото от ран‑

ни зори, я доразболяваха, не ѝ се искаше дори на улицата да излиза. М. Яворски, ХСП, 134.

ДОРАЗБОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; доразболѐя се св., непрех. Разболявам се напълно, докрай. Не беше добре, а и излезе леко облечена, та се доразболя.