ДОРАЗКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРАЗКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; доразка̀жа, ‑еш, мин. св. доразка̀зах, св., прех. Разказвам и това, което е останало да се разказва, разказвам докрай. Гърдю не беше доразказал историята си, но като нямаше кой да го слуша, и той беше замълчал. Й. Йовков, ЧКГ, 47. Ще изпреваря реда на моите спомени, за да доразкажа тук историята на тоя тъй съкрушителен за тато борч. Т. Влайков, Пр I, 123. Гана поведе обратно гостите и ги покани в стаичката. Там тя доразказа на редактора всичко, което смяташе, че жената на Петко не можеше да стори. Ст. Даскалов, СЛ, 292. — Е, ами ти, Клименте, обърна се той [Райко] към мълчаливото момче — не доразказа за царя и за елена. Какво стана после? Ст. Загорчинов, ДП, 69. доразказвам се, доразкажа се страд.