ДОРАЗТРОШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРАЗТРОША̀ВАМ, ‑аш, несв.; доразтроша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разтрошавам и това, което е останало неразтрошено, разтрошавам докрай; дотрошавам. Баща ми не можа да разтроши както трябва голямата буца и трябваше да я доразтроша аз. доразтрошавам се, доразтроша се страд.

ДОРАЗТРОША̀ВАМ СЕ несв.; доразтроша̀ се, св., непрех. Разтрошавам се напълно, докрай; дотрошавам се. Пукнатата чашата се доразтроши.