ДОРАЛЍЯ

ДОРАЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Нар.-поет. Дорест; дория. Стане сутрин тракийски юнак с първи петли, яхне коня доралия и чака слънцето на морския бряг, на Атлиман. Ст. Станчев, ПЯС, 94. Не отседнал още коня доралия, / и заудря порти непознат делия. П. К. Яворов, Съч. I, 42. Не бой ми са, Йонке, / Йонке убавице, / но си иди, сестро, / във ладни яхъри, / изведи ми конче, / конче доралия! Нар. пес., СбНУ ХХV, 19.

— Друга (диал.) форма: дорелия.

Списък на думите по буква